Народна република България

Народна република България

Наро̀дна репу̀блика Бълга̀рия (съкратено НРБ) е официалното име на България от 15 септември 1946 г. до 15 ноември 1990 г.
Почти през цялото си съществуване Народна република България се управлява от политическата коалиция Отечествен фронт, ръководена от Българската комунистическа партия .

Историческият период от деветосептемврийския преврат през 1944 г. до демократичните промени през 1989 г. е известен също и като тоталитарния режим в България, наложен и поддържан с помощта на репресивния апарат на Държавна сигурност.

Държавно устройство

Според Живковската конституция, Глава I, чл. 1 и чл. 2:

„	Народна република България е социалистическа държава на трудещите се от града и селото начело с работническата класа. Ръководна сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия. Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развито социалистическо общество в Народна република България в тясно братско сътрудничество с Българския земеделски народен съюз. В Народна република България цялата власт произтича от народа и принадлежи на народа. Народът осъществява властта чрез свободно избрани представителни органи — Народно събрание и народни съвети — или непосредствено…	“
—Конституция на Народна република България (1971)

Основните принципи, върху които се изгражда и действа политическата система на обществото в Народна република България, са народен суверенитет, единство на властта, демократичен централизъм, социалдемократизъм, законност и социалистически интернационализъм.

Народно събрание

Народното събрание на НРБ е върховен представителен орган, който изразява волята на народа и неговия суверенитет. То е върховен орган на държавната власт. Съединява законодателната и изпълнителната дейност на държавата и осъществява върховен контрол върху дейността на държавните органи.

Държавен съвет

Държавният съвет на Народна република България е висш и постоянно действащ орган на държавната власт. Съединява вземането на решения с тяхното изпълнение. Като висш държавен орган на Народното събрание осигурява съединяването на законодателната с изпълнителната дейност. Избира се от средата на народните представители, отговаря и се отчита за цялата си дейност пред Народното събрание. Състои се от председател, заместник-председатели, секретар и членове. Председателят организира и ръководи работата на Държавния съвет и го представя в отношенията му с други органи в страната и в чужбина.

Държавни символи

В Глава XI, чл. 139 – 141 Живковската конституция определя държавните символи на Народна република България.

Знаме

Знамето на Народна република България е трицветно — бяло, зелено и червено, поставени водоравно. На левия горен ъгъл на бялото поле е изобразен държавният герб.

Герб

Гербът на Народна република България е кръгъл, в средата на небесносин фон е изобразен изправен лъв на зъбчато колело. Фонът е обграден от двете страни с житни класове, обвити по средата с национална трицветна лента; над лъва е изобразена червена петолъчна звезда, а отдолу, където се преплитат класовете, на червена лента са написани със златен цвят годините на основаването на българската държава (681) и победата на социалистическата революция в България (1944).

Държавен печат

На държавния печат на Народна република България е изобразен държавният герб, около него има надпис „Народна република България“, а в долната част — „държавен печат“.

Химн

В периода 1944-1950 г. като заместител на химна се изпълнява партийният марш „Републико наша, здравей!" 1947-1948 г. наред с тази песен се изпълнява и югославският химн „Хей, славяни“. През 1949 г. e обявен конкурс за „Химн на Народна република България“, който е утвърден на 1 януари 1951 г. Новият химн „Българийо мила“След премахване на култа към личността към Сталин през 1950-те год. и настъпилото леко охлаждане на отношенията със СССР на 8 септември 1964 г. Президиумът на Народното събрание с указ обнародва новия химн на страната „Мила родино“. За първи път като национален химн песента „Мила родино“ е изпълнена на тържествата на 9 септември 1964 г.

Зов за помощ- Сдружение снеполитическа цел "Изграждане в град Добрич на паметник на Генерал Иван Колев и загиналите за Освбождението на Добруджа през 1916 година"

Сдружение снеполитическа цел "Изграждане в град Добрич на паметник на Генерал Иван Колев и загиналите за Освбождението на Добруджа през 1916 година" гр.Добрич , ул "България" #12,община град Добирч се нуждае от помощ за да осъществи своята цел за изграждане на паметник на Генерал Иван Колев .

ТЕЛ. 058/601 206; е-mail: r_koleva@dobrich.bgБанкова сметка за дарения за паметника в Добрич

IBAN: BG 76 SOMB 91 30 10 40 69 22 01
BIC: SOMBBGSF

Общинска банка АД -- клон Добрич

Скъпи приятели и читатели за да Ви уверим че всичко това е реално ви предоставяме отчета на дейноста на сдружението .


"ДО
ЧЛЕНОВЕТЕ НА СНЦ „ИЗГРАЖДАНЕ ПАМЕТНИК
НА ГЕНЕРАЛ ИВАН КОЛЕВ И ЗАГИНАЛИТЕ ЗА
ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 Г."


ДОКЛАД

от Детелина Николова -- Съпредседател на Сдружението,
Кмет на Община град Добрич


ОТНОСНО: Отчет за дейността на сдружението за периода от 25.06.2010 г. до 25.04.2013 година

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Сдружение с нестопанска цел „Изграждане на паметник на генерал Иван Колев и загиналите за освобождението на Добруджа през 1916 г." се учреди на 7 юни 2007 г. Учредители са 78 съграждани, а новоприетите членове са 43, които срещу личен подпис изразиха съгласие с целите на Сдружението и приеха Устава му. То възникна като гражданска инициатива на добричките граждани, обичащи родния си край и неговата история.
Основната цел на сдружението е възстановяване на историческата памет за участието и героизма на българското войнство във военната кампания за освобождаване на Добрич през 1916 г. чрез постояване на паметник. Във военната история дните на победните освободителни битки -- 5, 6, 7 септември 1916 г., постигнали завземане на цяла Добруджа са известни като Добричката епопея. С построяването на паметник на ген. Иван Колев и загиналите за освобождението на Добруджа през 1916 г. ще се увековечи делото им. Без победата на Добруджанския фронт, нямаше да има Крайовски договор. Южна Добруджа най-вероятно, щеше да бъде със съдбата на други български територии, на юг и на запад, които граничат с България. Костите на над 1000-та българи останали под Добричката земя имат стойност на свети мощи. Споменът за тях е покрит с мъка и сълзи от поколенията им.
Построяването на този паметник в град Добрич е знаково. С паметниците на Хан Аспарух, Добротица, Св. Св. Кирил и Методий, Васил Левски се потвърждава последователността в почит към символите от българската история и личностите от нея.
Укоримо е, че толкова дълго не са преодолени причините за неизпълнение на този дълг.
Инициативата на Сдружението подкрепиха в изтеклите години Общинския съвет и Община град Добрич, отделни фирми и граждани, оцениха значимостта на целта, която сме си поставили.
Задължително обаче е и ангажирането на българската държава. Предстои отбелязване на 100 годишнината от военните победи на Добруджанския фронт. Считаме, че е необходима национална програма за годишнините, както това стана за Балканските войни. И както, за 1300 години от основаването на българската държава, централно място имаше построяването на паметника на Хан Аспарух в град Добрич, където му беше и е истинското място, така още преди месец септември 2016 година трябва да се отчете изпълнения дълг на българския народ и българската държава. Затова задължава трайността и пътя на идеята.
Идеята за паметник възниква още след приключването на военните действия през 1917 г., като мястото е определено да бъде в гр. София. Извършена е огромна работа, събрани са 1 824 000 лв., но поради подготовката и участието ни във Втората световна война до построяване на паметника не се стига. След възвръщане на Южна Добруджа през 1940 г. идеята се възобновява, вече, в гр. Добрич. Признателното гражданство, организирано от Дружеството на подзапасните офицери в града събира над 350 000 лв. Средствата от София и Добрич към 1943 г. са били предостатъчни да се построи паметника. В края на 1943 г. те възлизат на 2 192 000 лв. След 09.ІХ.1944 г. тези суми са били одържавени и осъществяването на благородната идея пропада. През 2010 г., 70 години след възвръщането на Южна Добруджа в пределите на Родината и 94 години от военните събития от 1916 г., Сдружението поставя проблема като неизпълнен дълг към паметта на героите. В тази връзка, дейността на членовете и симпатизантите му е насочена към осъществяване идеята за изграждане на паметник на генерала -- герой. "
Отново ще напишем банковите сметки на сдружението,ако имате желание и възмождност подкрепете го .


ТЕЛ. 058/601 206; е-mail: r_koleva@dobrich.bgБанкова сметка за дарения за паметника в Добрич

IBAN: BG 76 SOMB 91 30 10 40 69 22 01
BIC: SOMBBGSF

Общинска банка АД -- клон Добрич

Генерал от пехотата Никола Иванов

Биография

Никола Иванов е роден на 2 март 1861 г. в Калофер. Учи в Априловската гимназия в Габрово и в Императорския лицей „Галата-Сатарай“ в Цариград (1875–1877). Участва като доброволец в Руско-турската война (1877–1878). След войната, през 1878 г. постъпва в Командата на волноопределяющите се в Пловдив, а по-късно същата година и във Военното училище в

София и завършва в първия випуск през 1879 г. На 10 май (22 май нов стил) 1879 г. е произведен в чин подпоручик. След това, същата година, като младши офицер (ковчежник) бива назначен в Източнорумелийската милиция, като служи в 1-ва и 2-ра пехотни пловдивски дружини. На 9 февруари 1881 г. е повишен в чин поручик. От 1882 до 1885 г. учи в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург.

Участва в Съединението. На 9 септември 1885 г. е произведен в чин капитан и със заповед №4 от същия ден е назначен за началник щаб на Търново-Сейменския отряд.

Сръбско-българска война (1885)

По време на Сръбско-българската война (1885) е офицер за поръчки при началника на Централната колона на Западния отряд. Участва в боевете при Пирот (14-15 ноември).

Изображението принадлежи на "LOSTBULGARIA.COM"

След войната, през 1886 г. е назначен за флигел-адютант на княз Александър I Батенберг, а след това началник на Строево-инспекторското отделение във военното министерство (1887). На 1 април 1887 г. е произведен в чин майор. През 1888 г. е командир на 10-ти пехотен полк, през 1889 г. е началник-щаб на 4-а бригада, а през 1890 г. на 4-ти конен полк. На 2 август 1891 г. е произведен в чин подполковник. След това е помощник-началник (1891–1894) и началник на Щаба на войската (1894–1896). На 12 август 1895 г. повишен в чин полковник. От 17 ноември 1896 до 29 ноември 1896 е временно управляващ Военното министерство.

Никола Иванов е военен министър в кабинета на Константин Стоилов (1896–1899), командващ 4-та пехотна преславска (1899–1903) и 2^-ра пехотна тракийска дивизия (1903–1907). На 15 ноември (27 ноември нов стил) 1900 е произведен в чин генерал-майор. От 1907 г. е назначен за началник на 2^-ра военноинспекционна област.

На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 души генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Иванов е един от тях. Това е първия случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери. До този момент то е давано само на офицери от запаса.

Балкански войни (1912-1913)

Генерал-лейтенант Никола Иванов с щаба на 2^-ра армия, която командва по времето на Балканската война през 1912 г.

По време на Балканските войни (1912-1913) генерал-лейтенант Никола Иванов командва Втора българска армия, като я ръководи от септември 1912 до юли 1913 г. Той ръководи обсадата и превземането на Одринската крепост.
През Междусъюзническата война (1913) 2^-ра армия, която командва той води тежки битки срещу цялата гръцка армия (16 юни – 17 юли) от Кукуш до Горна Джумая, като на 18 юли е назначен за офицер за поръчки при Главната квартира. Сменен е от командването на 2-ра армия в края на юли 1913 г., а на 7 август 1913 г., след примирието е уволнен от армията.
По време на Първата световна война (1915-1918) остава в запаса. По това време се изявява като общественик и публицист. Бива избран за председател на дружеството на офицерите от запаса в София. На 6 май 1936 е произведен в генерал от пехотата.

Офицерски звания:
10.05.1879 - Прапорчик;
11.1879 - Подпоручик;
09.02.1881 - Поручик (Източнорумелийска милиция);
09.09.1885 - Капитан;
01.04.1887 - Майор;
02.08.1891 - Подполковник;
12.08.1895 - Полковник;
15.11.1900 - Генерал-майор;
02.08.1912 - Генерал-лейтенант;
06.05.1936 - Генерал от пехотата.

Умира на 10.09.1940 в София. Отказва в завещанието си погребение с военни почести.