Проект Нашите часове

Историкии – образователната платформа създадена от Българските ученици. Защото историята е най-важното нещо

Проект

„Нашите часове”

Обща част:

    Екипът на  „Историкии” създава следния проект „Нашите часове” с идеята да популяризира бъгарската история и да покаже на подрастващото поколение, че историята на България трябва да бъде  неотменна част от нашето познание и опознаване на Родината, за да може младите хора в България да бъдат горди с историята си, която винаги е била и ще бъде една неизменима част от Световното минало. Екипът на „Историкии” създава този проект, за да покаже на учеиниците в цялата страна,че историята не е само изучаване на години и факти. Учениците създатели на „Историкии” предлагат едно по-различно показване на историята ни.

Съдържание :

1.      Презентиран урок по История и цивилизация от раздел Българска история(урокът е по избор на екипа на „Историкии”).

2.      Опознаване на някои премълчавани факти от Българската история.

3.      Показване и опознаване на значими личности, участвали във войните за Национално Обединение.

4.      Представяне на документално видео, създадено от екипа на „Историкии” с продължителност 25 мин.

5.      Показване на авторски колажи със значими цитати на видни Български генерали и офицери участвали в защитата на България по време на войните за Национално Обединение.

6.      Образователна викторина с учениците, взели участие в часа.

7.      Заснемане на проведения час от оператора на страницата.

8.      Продължителност на часа – два учебни часа.

При ограничено време от един учебен час:

1.      Показване и опознаване на значими личности, участвали във войните за Национално Обединение.

2.      Представяне на документално видео, създадено от екипа на Историкии с продължителност  25 мин.

3.      Показване на авторски колажи със значими цитати на видни Български генерали и офицери участвали в защитата на България по време на войните за Национално Обединение.

4.      Кратка образователна игра с учениците, взели участие в часа.

5.      Заснемане на проведения час от оператора на страницата.

За връзка: istorikibgr@gmail.com
                  или в страницата ни
 https://www.facebook.com/VremeZaBulgaria

73 години след Крайовска та спогодба

Кликнете върху изображението за цял размер

Крайовска спогодба

Крайовската спогодба е договор, подписан в гр. Крайова на 7 септември 1940 г., между Царство България и Румъния. Наложен е от Нацистка Германия, СССР и Италия, макар за осъществяването му да са съдействали всички велики сили, участващи във Втората световна война, с цел привличане на България в техните редици.
Условията на спогодбата налагат Румъния да върне на България Южна Добруджа, както и да се осъществи обмен на населението от Северна Добруджа и Южна Добруджа. На 19 август 1940 г. протичат мъчителни и трудни преговори между двете държави. Румънската страна се стреми да направи възможно най-малки отстъпки, но в крайна сметка на нея ѝ се налага да върне южната част на Добруджа на Царство България.

Така 88 000 румънци, заселени от румънските власти след края на Втората балканска война през 1913 г. , когато територията на Добруджа е окупирана от Румъния, са принудени да напуснат и да се преселят на север, докато 65 000 българи от северната част емигрират в родината. Те идват само с това, което са можели да носят, и със своите стада, като са оземлени със земята, отнета от румънските власти в първото десетилетие на окупацията от другите българи в полза на румънските заселници.

Васил Левски

Васил Левски Български революционер
и национален герой

Васил Левски (на стария правопис: Василъ Лѣвскій) е псевдонимът, с който е известен Васил Иванов Кунчев, български революционер, идеолог и организатор на българската национална революция, национален герой. Основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго. Той пътува по страната и създава тайни районни комитети, които да подготвят националния бунт. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност. Създадената от него Вътрешна революционна организация е основата, върху която стъпват организаторите на Априлското въстание.

Биография

Ранни години

Васил е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Яна и Марийка. Учи във взаимно училище в гр. Карлово и в класното в Стара Загора. През 1851 г. баща му умира и тримата братя остават да се грижат за семейството. Васил е на 14 и започва да учи абаджилък.
От 1855 г. е послушник при вуйчо си Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „ Св. Св. Кирил и Методий“, основано от Найден Геров през 1850 година. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“ под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон в църквата "Света Богородица" гр. Карлово.

Паметник на Апостола в Карлово

Някои автори свързват Левски с масонството, като допускат, че той бива посветен като масон през 1861 г.Това твърдение е категорично отречено от някои академични автори, макар те да не отхвърлят възможността Левски да е бил запознат с масонските идеи. Той владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.

На 3 март 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград.

Организация на революционни комитети

Първи революционни комитети

Паметник на Апостола в Варна

Със средствата, предоставени от „Българското общество“ и читалище „Братска любов“, организация на „младите“, Левски заминава за Цариград с параход на 11 декември 1868 г., за да предприеме оттам първата си обиколка из българските земи. Тя е с осведомителна цел. При извършването ѝ, Левски се запознава с условията и възможностите за революционна дейност в българските земи. В началото на януари 1869 г. напуска турската столица и се отправя към Тракия и Северна България. Преминава през Пловдив, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Велико Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. Навсякъде разговаря със свои доверени хора и познати, за да ги спечели за делото. Обнадежден, че в непродължителен срок може да бъде обявено въстание, Левски приключва своята обиколка и на 24 февруари се завръща в Румъния.

Народна република България

Народна република България

Наро̀дна репу̀блика Бълга̀рия (съкратено НРБ) е официалното име на България от 15 септември 1946 г. до 15 ноември 1990 г.
Почти през цялото си съществуване Народна република България се управлява от политическата коалиция Отечествен фронт, ръководена от Българската комунистическа партия .

Историческият период от деветосептемврийския преврат през 1944 г. до демократичните промени през 1989 г. е известен също и като тоталитарния режим в България, наложен и поддържан с помощта на репресивния апарат на Държавна сигурност.

Държавно устройство

Според Живковската конституция, Глава I, чл. 1 и чл. 2:

„	Народна република България е социалистическа държава на трудещите се от града и селото начело с работническата класа. Ръководна сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия. Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развито социалистическо общество в Народна република България в тясно братско сътрудничество с Българския земеделски народен съюз. В Народна република България цялата власт произтича от народа и принадлежи на народа. Народът осъществява властта чрез свободно избрани представителни органи — Народно събрание и народни съвети — или непосредствено…	“
—Конституция на Народна република България (1971)

Основните принципи, върху които се изгражда и действа политическата система на обществото в Народна република България, са народен суверенитет, единство на властта, демократичен централизъм, социалдемократизъм, законност и социалистически интернационализъм.

Народно събрание

Народното събрание на НРБ е върховен представителен орган, който изразява волята на народа и неговия суверенитет. То е върховен орган на държавната власт. Съединява законодателната и изпълнителната дейност на държавата и осъществява върховен контрол върху дейността на държавните органи.

Държавен съвет

Държавният съвет на Народна република България е висш и постоянно действащ орган на държавната власт. Съединява вземането на решения с тяхното изпълнение. Като висш държавен орган на Народното събрание осигурява съединяването на законодателната с изпълнителната дейност. Избира се от средата на народните представители, отговаря и се отчита за цялата си дейност пред Народното събрание. Състои се от председател, заместник-председатели, секретар и членове. Председателят организира и ръководи работата на Държавния съвет и го представя в отношенията му с други органи в страната и в чужбина.

Държавни символи

В Глава XI, чл. 139 – 141 Живковската конституция определя държавните символи на Народна република България.

Знаме

Знамето на Народна република България е трицветно — бяло, зелено и червено, поставени водоравно. На левия горен ъгъл на бялото поле е изобразен държавният герб.

Герб

Гербът на Народна република България е кръгъл, в средата на небесносин фон е изобразен изправен лъв на зъбчато колело. Фонът е обграден от двете страни с житни класове, обвити по средата с национална трицветна лента; над лъва е изобразена червена петолъчна звезда, а отдолу, където се преплитат класовете, на червена лента са написани със златен цвят годините на основаването на българската държава (681) и победата на социалистическата революция в България (1944).

Държавен печат

На държавния печат на Народна република България е изобразен държавният герб, около него има надпис „Народна република България“, а в долната част — „държавен печат“.

Химн

В периода 1944-1950 г. като заместител на химна се изпълнява партийният марш „Републико наша, здравей!" 1947-1948 г. наред с тази песен се изпълнява и югославският химн „Хей, славяни“. През 1949 г. e обявен конкурс за „Химн на Народна република България“, който е утвърден на 1 януари 1951 г. Новият химн „Българийо мила“След премахване на култа към личността към Сталин през 1950-те год. и настъпилото леко охлаждане на отношенията със СССР на 8 септември 1964 г. Президиумът на Народното събрание с указ обнародва новия химн на страната „Мила родино“. За първи път като национален химн песента „Мила родино“ е изпълнена на тържествата на 9 септември 1964 г.

Зов за помощ- Сдружение снеполитическа цел "Изграждане в град Добрич на паметник на Генерал Иван Колев и загиналите за Освбождението на Добруджа през 1916 година"

Сдружение снеполитическа цел "Изграждане в град Добрич на паметник на Генерал Иван Колев и загиналите за Освбождението на Добруджа през 1916 година" гр.Добрич , ул "България" #12,община град Добирч се нуждае от помощ за да осъществи своята цел за изграждане на паметник на Генерал Иван Колев .

ТЕЛ. 058/601 206; е-mail: r_koleva@dobrich.bgБанкова сметка за дарения за паметника в Добрич

IBAN: BG 76 SOMB 91 30 10 40 69 22 01
BIC: SOMBBGSF

Общинска банка АД -- клон Добрич

Скъпи приятели и читатели за да Ви уверим че всичко това е реално ви предоставяме отчета на дейноста на сдружението .


"ДО
ЧЛЕНОВЕТЕ НА СНЦ „ИЗГРАЖДАНЕ ПАМЕТНИК
НА ГЕНЕРАЛ ИВАН КОЛЕВ И ЗАГИНАЛИТЕ ЗА
ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 Г."


ДОКЛАД

от Детелина Николова -- Съпредседател на Сдружението,
Кмет на Община град Добрич


ОТНОСНО: Отчет за дейността на сдружението за периода от 25.06.2010 г. до 25.04.2013 година

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Сдружение с нестопанска цел „Изграждане на паметник на генерал Иван Колев и загиналите за освобождението на Добруджа през 1916 г." се учреди на 7 юни 2007 г. Учредители са 78 съграждани, а новоприетите членове са 43, които срещу личен подпис изразиха съгласие с целите на Сдружението и приеха Устава му. То възникна като гражданска инициатива на добричките граждани, обичащи родния си край и неговата история.
Основната цел на сдружението е възстановяване на историческата памет за участието и героизма на българското войнство във военната кампания за освобождаване на Добрич през 1916 г. чрез постояване на паметник. Във военната история дните на победните освободителни битки -- 5, 6, 7 септември 1916 г., постигнали завземане на цяла Добруджа са известни като Добричката епопея. С построяването на паметник на ген. Иван Колев и загиналите за освобождението на Добруджа през 1916 г. ще се увековечи делото им. Без победата на Добруджанския фронт, нямаше да има Крайовски договор. Южна Добруджа най-вероятно, щеше да бъде със съдбата на други български територии, на юг и на запад, които граничат с България. Костите на над 1000-та българи останали под Добричката земя имат стойност на свети мощи. Споменът за тях е покрит с мъка и сълзи от поколенията им.
Построяването на този паметник в град Добрич е знаково. С паметниците на Хан Аспарух, Добротица, Св. Св. Кирил и Методий, Васил Левски се потвърждава последователността в почит към символите от българската история и личностите от нея.
Укоримо е, че толкова дълго не са преодолени причините за неизпълнение на този дълг.
Инициативата на Сдружението подкрепиха в изтеклите години Общинския съвет и Община град Добрич, отделни фирми и граждани, оцениха значимостта на целта, която сме си поставили.
Задължително обаче е и ангажирането на българската държава. Предстои отбелязване на 100 годишнината от военните победи на Добруджанския фронт. Считаме, че е необходима национална програма за годишнините, както това стана за Балканските войни. И както, за 1300 години от основаването на българската държава, централно място имаше построяването на паметника на Хан Аспарух в град Добрич, където му беше и е истинското място, така още преди месец септември 2016 година трябва да се отчете изпълнения дълг на българския народ и българската държава. Затова задължава трайността и пътя на идеята.
Идеята за паметник възниква още след приключването на военните действия през 1917 г., като мястото е определено да бъде в гр. София. Извършена е огромна работа, събрани са 1 824 000 лв., но поради подготовката и участието ни във Втората световна война до построяване на паметника не се стига. След възвръщане на Южна Добруджа през 1940 г. идеята се възобновява, вече, в гр. Добрич. Признателното гражданство, организирано от Дружеството на подзапасните офицери в града събира над 350 000 лв. Средствата от София и Добрич към 1943 г. са били предостатъчни да се построи паметника. В края на 1943 г. те възлизат на 2 192 000 лв. След 09.ІХ.1944 г. тези суми са били одържавени и осъществяването на благородната идея пропада. През 2010 г., 70 години след възвръщането на Южна Добруджа в пределите на Родината и 94 години от военните събития от 1916 г., Сдружението поставя проблема като неизпълнен дълг към паметта на героите. В тази връзка, дейността на членовете и симпатизантите му е насочена към осъществяване идеята за изграждане на паметник на генерала -- герой. "
Отново ще напишем банковите сметки на сдружението,ако имате желание и възмождност подкрепете го .


ТЕЛ. 058/601 206; е-mail: r_koleva@dobrich.bgБанкова сметка за дарения за паметника в Добрич

IBAN: BG 76 SOMB 91 30 10 40 69 22 01
BIC: SOMBBGSF

Общинска банка АД -- клон Добрич

Генерал от пехотата Никола Иванов

Биография

Никола Иванов е роден на 2 март 1861 г. в Калофер. Учи в Априловската гимназия в Габрово и в Императорския лицей „Галата-Сатарай“ в Цариград (1875–1877). Участва като доброволец в Руско-турската война (1877–1878). След войната, през 1878 г. постъпва в Командата на волноопределяющите се в Пловдив, а по-късно същата година и във Военното училище в

София и завършва в първия випуск през 1879 г. На 10 май (22 май нов стил) 1879 г. е произведен в чин подпоручик. След това, същата година, като младши офицер (ковчежник) бива назначен в Източнорумелийската милиция, като служи в 1-ва и 2-ра пехотни пловдивски дружини. На 9 февруари 1881 г. е повишен в чин поручик. От 1882 до 1885 г. учи в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург.

Участва в Съединението. На 9 септември 1885 г. е произведен в чин капитан и със заповед №4 от същия ден е назначен за началник щаб на Търново-Сейменския отряд.

Сръбско-българска война (1885)

По време на Сръбско-българската война (1885) е офицер за поръчки при началника на Централната колона на Западния отряд. Участва в боевете при Пирот (14-15 ноември).

Изображението принадлежи на "LOSTBULGARIA.COM"

След войната, през 1886 г. е назначен за флигел-адютант на княз Александър I Батенберг, а след това началник на Строево-инспекторското отделение във военното министерство (1887). На 1 април 1887 г. е произведен в чин майор. През 1888 г. е командир на 10-ти пехотен полк, през 1889 г. е началник-щаб на 4-а бригада, а през 1890 г. на 4-ти конен полк. На 2 август 1891 г. е произведен в чин подполковник. След това е помощник-началник (1891–1894) и началник на Щаба на войската (1894–1896). На 12 август 1895 г. повишен в чин полковник. От 17 ноември 1896 до 29 ноември 1896 е временно управляващ Военното министерство.

Никола Иванов е военен министър в кабинета на Константин Стоилов (1896–1899), командващ 4-та пехотна преславска (1899–1903) и 2^-ра пехотна тракийска дивизия (1903–1907). На 15 ноември (27 ноември нов стил) 1900 е произведен в чин генерал-майор. От 1907 г. е назначен за началник на 2^-ра военноинспекционна област.

На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 души генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Иванов е един от тях. Това е първия случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери. До този момент то е давано само на офицери от запаса.

Балкански войни (1912-1913)

Генерал-лейтенант Никола Иванов с щаба на 2^-ра армия, която командва по времето на Балканската война през 1912 г.

По време на Балканските войни (1912-1913) генерал-лейтенант Никола Иванов командва Втора българска армия, като я ръководи от септември 1912 до юли 1913 г. Той ръководи обсадата и превземането на Одринската крепост.
През Междусъюзническата война (1913) 2^-ра армия, която командва той води тежки битки срещу цялата гръцка армия (16 юни – 17 юли) от Кукуш до Горна Джумая, като на 18 юли е назначен за офицер за поръчки при Главната квартира. Сменен е от командването на 2-ра армия в края на юли 1913 г., а на 7 август 1913 г., след примирието е уволнен от армията.
По време на Първата световна война (1915-1918) остава в запаса. По това време се изявява като общественик и публицист. Бива избран за председател на дружеството на офицерите от запаса в София. На 6 май 1936 е произведен в генерал от пехотата.

Офицерски звания:
10.05.1879 - Прапорчик;
11.1879 - Подпоручик;
09.02.1881 - Поручик (Източнорумелийска милиция);
09.09.1885 - Капитан;
01.04.1887 - Майор;
02.08.1891 - Подполковник;
12.08.1895 - Полковник;
15.11.1900 - Генерал-майор;
02.08.1912 - Генерал-лейтенант;
06.05.1936 - Генерал от пехотата.

Умира на 10.09.1940 в София. Отказва в завещанието си погребение с военни почести.

Генерал-лейтенант Иван Луков

Иван Цонев Луков е български офицер, генерал-лейтенант участник в Балканската война.

Биография

Иван Луков е роден на 22 август 1871 г. в Габрово. През 1891 г. завършва Военното училище в София, а през 1910 - Николаевската генералщабна военна академия в Санкт-Петербург, Русия.

Балканска война (1912-1913)

През Балканската война (1912-1913) е началник на щаба на 1-ва пехотна софийска дивизия, а след края на войната е назначен за началник на Военното училище. През 1913 г. е обвинен в заговорничене и е преместен за командир на 38-и пехотен полк в Кърджали. През 1915 г. става началник на щаба на Трета военноинспекционна област в Русе.

След мобилизацията през 1915 г. е назначен за началник на Оперативния отдел в Щаба на действащата армия в Кюстендил, а след смъртта на генерал-майор Константин Жостов - за началник на Щаба на действащата армия. През 1917 поради конфликти със съюзниците е изпратен да командва 2^-ра армия.

През 1918 г. е в състава на българската делегация са подписването на примирието в Солун. През 1918-1919 г. е началник на щаба на армията и член на българската делегация в Ньой. След демобилизацията по мирния договор излиза в запаса. В периода 1921 - 1923 г. е председател на Съюза на запасните офицери.

Иван Луков, Андрей Ляпчев и Симеон Радев по време на преговорите по Солунското примирие през 1918 година.

Смърт

Генерал-лейтенант Иван Луков умира на 17 април 1926 г. в София Военнизвания                                       

 

 

 

 

Военни звания

02.08.1891 - Подпоручик; 02.08.1894 - Поручик;
15.09.1900 - Капитан;
19.09.1906 - Майор;
22.09.1910 - Подполковник; 
01.09.1913 - Полковник;
30(18, 20?).05.1917 - Генерал-майор;
07.01.1920 - Генерал-лейтенант.

Генерал от пехотата Стефан Нерезов

Стефан Михайлов Нерезов е български офицер (генерал от пехотата), заемал редица висши ръководни длъжности в българската армия.

Биография

Стефан Нерезов е роден на 12 ноември 1867 г. в Севлиево. По време на Сръбско-българската война (1885) участва като доброволец в ученическия легион. Отбива военната си служба в 12-и пехотен полк и се уволнява с чин ефрейтор.

Балкански войни (1912-1913)

През Балканската война (1912-1913), полковник Нерезов, освен началник на Оперативния отдел е и помощник-началник на щаба на действащата армия. През Междусъюзническата

война (1913) година замества поставения в изолация генерал Иван Фичев и на практика е началник на Щаба на действащата армия. С негово участие е разработен оперативният план за бойните действия на българските армии срещу Сърбия и Гърция.
На 2 август 1915 година е произведен в чин генерал-майор.

Първа световна война (1915-1918)

В началото на Първата световна война (1915-1918), генерал Нерезов е началник на 9^-а пехотна плевенска дивизия. На 2 декември 1916 година за началник на дивизията е назначен полковник Владимир Вазов, а Нерезов е назначен за началник на 3^-а армия, която се сражава на Добруджанския фронт. На 15 август 1917 година е произведен в чин генерал-лейтенант, а в периода 1917-1918 година е началник на Моравската областна военна инспекция. От 15 юли до 30 септември 1918 година командва 1^-ва армия, с която воюва на Македонския фронт.
След края на войната е началник на 1^-ва военно инспекционна област, а в периода (2 ноември 1919 – 3 септември 1920) е началник-щаб на българската армия. На 3 септември 1920 година е произведен в най-висшия чин в българската армия - генерал от пехотата и преминава в запаса.
Генерал от пехотата Стефан Нерезов загива при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.

Офицерски звания

Офицерски звания:
07.11.1888 - Подпоручик;
07.01.1891 - Поручик;
02.08.1897 - Капитан;
01.01.1903 - Майор;
31.12.1906 - Подполковник;
01.01.1911 - Полковник;
02.08.1915 - Генерал-майор;
15.08.1918 - Генерал-лейтенант;
03.09.1920 - Генерал от пехотата.

Генерал от пехотата Стефан Нерезов загива при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.

Генерал-лейтенант Иван Колев

Биография

Генерал-лейтенант Иван Колев

Иван Колев е роден на 15 септември 1863 г. в бесарабското село Бановка, създадено в 1821 г. от български преселници от с.Чоба,Пловдивска област и разположено на 25 км. източно от Болград. Основното си образование завършва в родното си село, след което, през 1875 г. постъпва в Болградската гимназия, учи прилежно и завършва през 1882 г. Желанието на младия Иван Колев е да бъде учител в родното си село, но молбата му за учителското място е отхвърлена. Въпреки този неуспех, по-късно става писар в общината.

Изображение на Лейбгвардейски конен полк - командван от полковник Иван Колев

През 1884 г. Иван Колев заминава за София, където работи като помощник-секретар в Софийския окръжен съд. След по-малко от година на заеманата длъжност, той е повишен в секретар.
Участник в  Сръбско-българската война от 1885г. ; Балканските войни от 1912-1913г. и Първата световна война 1915-1918 г.

Първата световна война

Цитат на генерал Колев по време на защитата на Добрич.
I-ва Кавалерийска дивизияразгромява руски,сръбски и румънски войски край Добрич .

По време на Първата световна война генерал-майор Колев е инспектор на конницата и командир на І-ва конна дивизия. Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа по време на Първата световна война при Куртбунар, Кочмар, Карапелит, Добрич, Мустафа ачи - Азаплар, Топрахисар, Текиргьол
, Кюстенджа, Черна вода и Мачин, пленявайки хиляди неприятелски офицери и войници - румънски, сръбски и руски.Освобождава цялата Добруджа, до делтата на река Дунав. На 2 август 1915 г. е произведен в първия генералски чин генерал-майор.
На 30 септември 1916 г. е награден с германски железен кръст „За храброст“, лично от германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен - главнокомандващ войските на Балканите.^[2].При награждаването, главнокомандващият изтъква: „Досега се беше наложило убеждението, че атаката на конница срещу пехота е невъзможна. Вие с няколко действия го опровергахте. Много висши кавалерийски началници Ви завиждат и не мога да ги убедя в писма, че това, което Вие направихте се е случило наистина!”

Паметник на генерал Иван Колев в с. Бановка

На 28 юли 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. Изминал хиляди километри на кон при освобождаването на Добруджа, генерал-лейтенант Иван Колев заболява и умира на 29 юли 1917 г. във Виена, Австрия. По-късно тленните му останки са пренесени и погребани в София. Главнокомандващият войските на Централните сили на Северния фронт фелдмаршал Аугуст фон Макензен сравнява българския пълководец с кайзер Фридрих Велики, който също е бил известен кавалерист .
В негова чест в град Добрич е поставена паметна плоча.

Добричката епопея

Битката при Добрич (известна в българската литература като Добричката епопея) от 5 до 7 септември 1916 г. е сражение от Първата световна война. В него части от III българска армия отблъскват настъплението на румънци и руснаци и с победата си допринасят за освобождението на Южна Добруджа.
Неминуемата загуба и отстъплението от току-що освободения Добрич е предотвратена от своевременната намеса на разположената на запад конница на генерал Иван Колев, която прави бърз и смел преход на югоизток от Кочмар, след като на 3-ти септември вече е разбила превъзхождащите я руско-румънски части в битката при Карапелит. Без да дочака заповед от Щаба на армията генерал Колев насочва своята Първа конна дивизия срещу фланга на сръбските части, като оставя слабо прикритие срещу руската 3-а кавалерийска дивизия. В късния следобед на 7 септември край с. Голямо Чамурлий конната дивизия разгромява сърбо-хърватската дивизия и я принуждава да отстъпи в безпорядък. Това води до паника и сред руските части, разположени пред фронта на варненските войски, които също отстъпват на север.

Крайовска спогодба - успехът на българските политици

Кликнете върху изображението за цял размер

Крайовска спогодба

Крайовската спогодба е договор, подписан в гр. Крайова на 7 септември 1940 г., между Царство България и Румъния. Наложен е от Нацистка Германия, СССР и Италия, макар за осъществяването му да са съдействали всички велики сили, участващи във Втората световна война, с цел привличане на България в техните редици.
Условията на спогодбата налагат Румъния да върне на България Южна Добруджа, както и да се осъществи обмен на населението от Северна Добруджа и Южна Добруджа. На 19 август 1940 г. протичат мъчителни и трудни преговори между двете държави. Румънската страна се стреми да направи възможно най-малки отстъпки, но в крайна сметка на нея ѝ се налага да върне южната част на Добруджа на Царство България.

Така 88 000 румънци, заселени от румънските власти след края на Втората балканска война през 1913 г. , когато територията на Добруджа е окупирана от Румъния, са принудени да напуснат и да се преселят на север, докато 65 000 българи от северната част емигрират в родината. Те идват само с това, което са можели да носят, и със своите стада, като са оземлени със земята, отнета от румънските власти в първото десетилетие на окупацията от другите българи в полза на румънските заселници.

България през Втората световна война .

Историята на България по време на Втората световна война включва първоначален период на неутралитет до 1 март 1941 г., период на съюзяване със Страните от Оста до 9 септември 1944 г. и период на присъединяване към Съюзниците през Втората световна война до края на войната. До 90-те години най-често участието на България на страната на Оста се пренебрегва, а това на страната на Съюзниците е наричано по съветски образец Отечествена война.

България се присъединява в Тристранния пакт.

Карта на окупационните действия на страните от Оста в Балканите

След присъединяването на България към Тристранния пакт между силите на Райха,Италия и Япония. При тези условия Германия започва война на 6 април, едновременно срещу Гърция и Югославия, подкрепена от Италия и Унгария, но без да си осигури военното участие България. Въпреки няколкото югославски бомбардировки София не реагира. Тя за пореден път избягва пряк военен сблъсък с мотива, че ще пази югоизточния фланг на атаката, където е концентрирана армията на неутралната Турция. След последвалия блицкриг резултатът е крах за Югославия и разгром на Гърция. Още преди 17 април, денят когато Югославия капитулира, българското правителство започва интензивни преговори с Германия и Италия за контрол над части от територията ѝ. Междуременно Италия предявява претенции към голяма част от Западна Македония, след като е окупирала още през 1938 г. Албания. Веднага след навлизането си през април в западните части на Гърция и Югославия Мусолини декларира, че ще присъедини към Албания всички територии там, в които живеят албанци. От друга страна Иван Михайлов е тясно свързан с немското и особено италианското разузнаване, а неговата идея за създаване на самостоятелна македонска държава вече е обсъждана в Берлин и Рим. България също е реагирала с иницииране създаването на Български акционни комитети във Вардарска Македония, които се опитват да вземат контрола над местната администрация, подготвяйки основата за българска инвазия. В резултат на 18 април е постигнато политическо споразумение България да поеме контрола върху Поморавието и територията на Вардарска Македония до река Вардар, макар Цар Борис III да настоява да получи по "историко-емоционални причини" и части западно от тази зона (Охрид). Договорения преди това излаз на Бяло море от устието на р. Струма до устието на р. Марица като цяло се запазва. Отклонено е искането на България за Централна и Западна Егейска Македония.

 Обединение на Българските територии

Присъединени към България територии през "Вторта световна война"

 Така на 19 април, наречен Български Великден, българските войски навлизат в Югославия, а на 20 април в Гърция и то без да се налага да води активни бойни действия. По този начин българското правителство, съгласувано с Германия и Италия, изпраща войскови подразделения в редица територии населени с българи. Българската армия е посрещната на повечето места като освободителка, цар Борис III е обявен за “цар-обединител”, а правителството повдига неимоверно своя престиж.

Балканските войни

Нашия екип направи клип за Първата Балканска война .

Основното за войната е:
 *Причина:
 -Българската причина за обявяване на тази война е .
        1.Ощетяването на България спряно Берлинският конгрес.
        2.Изпълняване на националната идея за единна и обединена Българи.
       3.Борбата на християните за справедливост в Османската империя.

На 5 октомври 1912 година Цар Фердинанд I Сакскобургготски обявява и прочита манифестът за войната срещу Османската империя.

*Съюзници:
-Сърбия
-Гърция
-Устно споразумение с Черна гора.

*Фронтове:

Кликнете върху изображението за цял размер

 Основен замисъл за протичане на военните действия за Балканската война.

На България се пада най-тежкия фронт- Източен фронт който е съсредоточен срещу основните сили на Империята и целта на Българските армии е била да предотврати прехвърляне на Османски войски.

Българската армия която стига до около 750.000 души е разделена на три армии.
I-ва армия :
Командващ- на генерала от пехотата Васил Кутинчев ,
Щаб на армията- Ямбол

II-ра армия :
Командващ- генерал-лейтенант  Никола Иванов

III-та армия:
Командващ- генерал-лейтенант Радко Димитриев
Цел: Да остане незабелязана, да заобиколи покрай Странджа планина и да се присъедини, като подкрепление на I-ва армия.

Генерал Никола Иванов -Командващ II-ра Българска армия през Балканската война

"Нека не  се стесняваме от нищо,а да разказваме на днешните и бъдещите поколения за подвизите извършени от родната армия." - Генерал-лейтенант Никола Иванов

Никола Иванов Иванов е български офицер (генерал от пехотата), началник на Щаба на войската в периода 10 май 1894 – 29 ноември 1896 г., министър на войната в периода 29 ноември 1896 – 30 януари 1899 г., командвал превземането на Одрин по време на Балканската война.

Никола Иванов е роден на 2 март 1861 г. в Калофер. Учи в Априловската гимназия в Габрово и в Императорския лицей „Галата-Сатарай“ в Цариград (1875–1877). Участва като доброволец в Руско-турската война (1877–1878). След войната, през 1878 г. постъпва в Командата на волноопределяющите се в Пловдив, а по-късно същата година и във Военното училище в София и завършва в първия випуск през 1879 г. На 10 май (22 май нов стил) 1879 г. е произведен в чин подпоручик. След това, същата година, като младши офицер (ковчежник) бива назначен в Източнорумелийската милиция, като служи в 1-ва и 2-ра пехотни пловдивски дружини. На 9 февруари 1881 г. е повишен в чин поручик. От 1882 до 1885 г. учи в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург.
Участва в Съединението. На 9 септември 1885 г. е произведен в чин капитан и със заповед №4 от същия ден е назначен за началник щаб на Търново-Сейменския отряд.

Думи на Баба Ванга

Думите на Българската пророчица баба Ванга

Баба Ванга е Вангелия Пандева Гущерова  известна като Петричката врачка, Българска пророчица.

Баба Ванга е родена на 31 януари 1911
Струмица , Османска империя

Тя е помагала на много хора из цялата страна.

Малко за нейната история .
В 1923 година бащата на Ванга се мести да живее в родното си Ново село. Там на 12-годишна възраст Ванга загубва зрението си в следствие на внезапна буря, при която е грабната от силен вятър и по-късно, след дълго търсене бива открита затрупана с камъни и пръст в една нива. От 1925 г. живее в дом за слепи, където прекарва три години. След смъртта на втората си майка Ванга се прибира вкъщи, за да се грижи за по-малките си братя и сестри.

Сред най-популярните твърдения, приписвани на Ванга са смъртта на цар Борис III, разпадането на Чехословакия и на Съветския съюз, връщането на Симеон Сакскобургготски, но не като цар.

През 2013 година се навършват 70 години от смъртта на Н.В Царя Обединител и покровител на българският народ Борис III .


Българи отдайте чест и се гордейте с това, което имате дадено като История!

Цар Борис  почива на 28 август 1943година след дълго боледуване.

Историческа карта на Велика и Обединена България.

Малко за картата на Обединена България

Картата на велика и обединена България показва реалните територии на освободеното царство.

На картата са изобразени важни исторически личности от периода 1879-1944 год.