Генерал от пехотата Никола Иванов

Биография

Никола Иванов е роден на 2 март 1861 г. в Калофер. Учи в Априловската гимназия в Габрово и в Императорския лицей „Галата-Сатарай“ в Цариград (1875–1877). Участва като доброволец в Руско-турската война (1877–1878). След войната, през 1878 г. постъпва в Командата на волноопределяющите се в Пловдив, а по-късно същата година и във Военното училище в

София и завършва в първия випуск през 1879 г. На 10 май (22 май нов стил) 1879 г. е произведен в чин подпоручик. След това, същата година, като младши офицер (ковчежник) бива назначен в Източнорумелийската милиция, като служи в 1-ва и 2-ра пехотни пловдивски дружини. На 9 февруари 1881 г. е повишен в чин поручик. От 1882 до 1885 г. учи в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург.

Участва в Съединението. На 9 септември 1885 г. е произведен в чин капитан и със заповед №4 от същия ден е назначен за началник щаб на Търново-Сейменския отряд.

Сръбско-българска война (1885)

По време на Сръбско-българската война (1885) е офицер за поръчки при началника на Централната колона на Западния отряд. Участва в боевете при Пирот (14-15 ноември).

Изображението принадлежи на "LOSTBULGARIA.COM"

След войната, през 1886 г. е назначен за флигел-адютант на княз Александър I Батенберг, а след това началник на Строево-инспекторското отделение във военното министерство (1887). На 1 април 1887 г. е произведен в чин майор. През 1888 г. е командир на 10-ти пехотен полк, през 1889 г. е началник-щаб на 4-а бригада, а през 1890 г. на 4-ти конен полк. На 2 август 1891 г. е произведен в чин подполковник. След това е помощник-началник (1891–1894) и началник на Щаба на войската (1894–1896). На 12 август 1895 г. повишен в чин полковник. От 17 ноември 1896 до 29 ноември 1896 е временно управляващ Военното министерство.

Никола Иванов е военен министър в кабинета на Константин Стоилов (1896–1899), командващ 4-та пехотна преславска (1899–1903) и 2^-ра пехотна тракийска дивизия (1903–1907). На 15 ноември (27 ноември нов стил) 1900 е произведен в чин генерал-майор. От 1907 г. е назначен за началник на 2^-ра военноинспекционна област.

На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 души генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Иванов е един от тях. Това е първия случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери. До този момент то е давано само на офицери от запаса.

Балкански войни (1912-1913)

Генерал-лейтенант Никола Иванов с щаба на 2^-ра армия, която командва по времето на Балканската война през 1912 г.

По време на Балканските войни (1912-1913) генерал-лейтенант Никола Иванов командва Втора българска армия, като я ръководи от септември 1912 до юли 1913 г. Той ръководи обсадата и превземането на Одринската крепост.
През Междусъюзническата война (1913) 2^-ра армия, която командва той води тежки битки срещу цялата гръцка армия (16 юни – 17 юли) от Кукуш до Горна Джумая, като на 18 юли е назначен за офицер за поръчки при Главната квартира. Сменен е от командването на 2-ра армия в края на юли 1913 г., а на 7 август 1913 г., след примирието е уволнен от армията.
По време на Първата световна война (1915-1918) остава в запаса. По това време се изявява като общественик и публицист. Бива избран за председател на дружеството на офицерите от запаса в София. На 6 май 1936 е произведен в генерал от пехотата.

Офицерски звания:
10.05.1879 - Прапорчик;
11.1879 - Подпоручик;
09.02.1881 - Поручик (Източнорумелийска милиция);
09.09.1885 - Капитан;
01.04.1887 - Майор;
02.08.1891 - Подполковник;
12.08.1895 - Полковник;
15.11.1900 - Генерал-майор;
02.08.1912 - Генерал-лейтенант;
06.05.1936 - Генерал от пехотата.

Умира на 10.09.1940 в София. Отказва в завещанието си погребение с военни почести.