Крайовска спогодба - успехът на българските политици

Кликнете върху изображението за цял размер

Крайовска спогодба

Крайовската спогодба е договор, подписан в гр. Крайова на 7 септември 1940 г., между Царство България и Румъния. Наложен е от Нацистка Германия, СССР и Италия, макар за осъществяването му да са съдействали всички велики сили, участващи във Втората световна война, с цел привличане на България в техните редици.
Условията на спогодбата налагат Румъния да върне на България Южна Добруджа, както и да се осъществи обмен на населението от Северна Добруджа и Южна Добруджа. На 19 август 1940 г. протичат мъчителни и трудни преговори между двете държави. Румънската страна се стреми да направи възможно най-малки отстъпки, но в крайна сметка на нея ѝ се налага да върне южната част на Добруджа на Царство България.

Така 88 000 румънци, заселени от румънските власти след края на Втората балканска война през 1913 г. , когато територията на Добруджа е окупирана от Румъния, са принудени да напуснат и да се преселят на север, докато 65 000 българи от северната част емигрират в родината. Те идват само с това, което са можели да носят, и със своите стада, като са оземлени със земята, отнета от румънските власти в първото десетилетие на окупацията от другите българи в полза на румънските заселници.

България през Втората световна война .

Историята на България по време на Втората световна война включва първоначален период на неутралитет до 1 март 1941 г., период на съюзяване със Страните от Оста до 9 септември 1944 г. и период на присъединяване към Съюзниците през Втората световна война до края на войната. До 90-те години най-често участието на България на страната на Оста се пренебрегва, а това на страната на Съюзниците е наричано по съветски образец Отечествена война.

България се присъединява в Тристранния пакт.

Карта на окупационните действия на страните от Оста в Балканите

След присъединяването на България към Тристранния пакт между силите на Райха,Италия и Япония. При тези условия Германия започва война на 6 април, едновременно срещу Гърция и Югославия, подкрепена от Италия и Унгария, но без да си осигури военното участие България. Въпреки няколкото югославски бомбардировки София не реагира. Тя за пореден път избягва пряк военен сблъсък с мотива, че ще пази югоизточния фланг на атаката, където е концентрирана армията на неутралната Турция. След последвалия блицкриг резултатът е крах за Югославия и разгром на Гърция. Още преди 17 април, денят когато Югославия капитулира, българското правителство започва интензивни преговори с Германия и Италия за контрол над части от територията ѝ. Междуременно Италия предявява претенции към голяма част от Западна Македония, след като е окупирала още през 1938 г. Албания. Веднага след навлизането си през април в западните части на Гърция и Югославия Мусолини декларира, че ще присъедини към Албания всички територии там, в които живеят албанци. От друга страна Иван Михайлов е тясно свързан с немското и особено италианското разузнаване, а неговата идея за създаване на самостоятелна македонска държава вече е обсъждана в Берлин и Рим. България също е реагирала с иницииране създаването на Български акционни комитети във Вардарска Македония, които се опитват да вземат контрола над местната администрация, подготвяйки основата за българска инвазия. В резултат на 18 април е постигнато политическо споразумение България да поеме контрола върху Поморавието и територията на Вардарска Македония до река Вардар, макар Цар Борис III да настоява да получи по "историко-емоционални причини" и части западно от тази зона (Охрид). Договорения преди това излаз на Бяло море от устието на р. Струма до устието на р. Марица като цяло се запазва. Отклонено е искането на България за Централна и Западна Егейска Македония.

 Обединение на Българските територии

Присъединени към България територии през "Вторта световна война"

 Така на 19 април, наречен Български Великден, българските войски навлизат в Югославия, а на 20 април в Гърция и то без да се налага да води активни бойни действия. По този начин българското правителство, съгласувано с Германия и Италия, изпраща войскови подразделения в редица територии населени с българи. Българската армия е посрещната на повечето места като освободителка, цар Борис III е обявен за “цар-обединител”, а правителството повдига неимоверно своя престиж.

Балканските войни

Нашия екип направи клип за Първата Балканска война .

Основното за войната е:
 *Причина:
 -Българската причина за обявяване на тази война е .
        1.Ощетяването на България спряно Берлинският конгрес.
        2.Изпълняване на националната идея за единна и обединена Българи.
       3.Борбата на християните за справедливост в Османската империя.

На 5 октомври 1912 година Цар Фердинанд I Сакскобургготски обявява и прочита манифестът за войната срещу Османската империя.

*Съюзници:
-Сърбия
-Гърция
-Устно споразумение с Черна гора.

*Фронтове:

Кликнете върху изображението за цял размер

 Основен замисъл за протичане на военните действия за Балканската война.

На България се пада най-тежкия фронт- Източен фронт който е съсредоточен срещу основните сили на Империята и целта на Българските армии е била да предотврати прехвърляне на Османски войски.

Българската армия която стига до около 750.000 души е разделена на три армии.
I-ва армия :
Командващ- на генерала от пехотата Васил Кутинчев ,
Щаб на армията- Ямбол

II-ра армия :
Командващ- генерал-лейтенант  Никола Иванов

III-та армия:
Командващ- генерал-лейтенант Радко Димитриев
Цел: Да остане незабелязана, да заобиколи покрай Странджа планина и да се присъедини, като подкрепление на I-ва армия.

Генерал Никола Иванов -Командващ II-ра Българска армия през Балканската война

"Нека не  се стесняваме от нищо,а да разказваме на днешните и бъдещите поколения за подвизите извършени от родната армия." - Генерал-лейтенант Никола Иванов

Никола Иванов Иванов е български офицер (генерал от пехотата), началник на Щаба на войската в периода 10 май 1894 – 29 ноември 1896 г., министър на войната в периода 29 ноември 1896 – 30 януари 1899 г., командвал превземането на Одрин по време на Балканската война.

Никола Иванов е роден на 2 март 1861 г. в Калофер. Учи в Априловската гимназия в Габрово и в Императорския лицей „Галата-Сатарай“ в Цариград (1875–1877). Участва като доброволец в Руско-турската война (1877–1878). След войната, през 1878 г. постъпва в Командата на волноопределяющите се в Пловдив, а по-късно същата година и във Военното училище в София и завършва в първия випуск през 1879 г. На 10 май (22 май нов стил) 1879 г. е произведен в чин подпоручик. След това, същата година, като младши офицер (ковчежник) бива назначен в Източнорумелийската милиция, като служи в 1-ва и 2-ра пехотни пловдивски дружини. На 9 февруари 1881 г. е повишен в чин поручик. От 1882 до 1885 г. учи в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург.
Участва в Съединението. На 9 септември 1885 г. е произведен в чин капитан и със заповед №4 от същия ден е назначен за началник щаб на Търново-Сейменския отряд.

Думи на Баба Ванга

Думите на Българската пророчица баба Ванга

Баба Ванга е Вангелия Пандева Гущерова  известна като Петричката врачка, Българска пророчица.

Баба Ванга е родена на 31 януари 1911
Струмица , Османска империя

Тя е помагала на много хора из цялата страна.

Малко за нейната история .
В 1923 година бащата на Ванга се мести да живее в родното си Ново село. Там на 12-годишна възраст Ванга загубва зрението си в следствие на внезапна буря, при която е грабната от силен вятър и по-късно, след дълго търсене бива открита затрупана с камъни и пръст в една нива. От 1925 г. живее в дом за слепи, където прекарва три години. След смъртта на втората си майка Ванга се прибира вкъщи, за да се грижи за по-малките си братя и сестри.

Сред най-популярните твърдения, приписвани на Ванга са смъртта на цар Борис III, разпадането на Чехословакия и на Съветския съюз, връщането на Симеон Сакскобургготски, но не като цар.

През 2013 година се навършват 70 години от смъртта на Н.В Царя Обединител и покровител на българският народ Борис III .


Българи отдайте чест и се гордейте с това, което имате дадено като История!

Цар Борис  почива на 28 август 1943година след дълго боледуване.

Историческа карта на Велика и Обединена България.

Малко за картата на Обединена България

Картата на велика и обединена България показва реалните територии на освободеното царство.

На картата са изобразени важни исторически личности от периода 1879-1944 год.