Проект Нашите часове

Историкии – образователната платформа създадена от Българските ученици. Защото историята е най-важното нещо

Проект

„Нашите часове”

Обща част:

    Екипът на  „Историкии” създава следния проект „Нашите часове” с идеята да популяризира бъгарската история и да покаже на подрастващото поколение, че историята на България трябва да бъде  неотменна част от нашето познание и опознаване на Родината, за да може младите хора в България да бъдат горди с историята си, която винаги е била и ще бъде една неизменима част от Световното минало. Екипът на „Историкии” създава този проект, за да покаже на учеиниците в цялата страна,че историята не е само изучаване на години и факти. Учениците създатели на „Историкии” предлагат едно по-различно показване на историята ни.

Съдържание :

1.      Презентиран урок по История и цивилизация от раздел Българска история(урокът е по избор на екипа на „Историкии”).

2.      Опознаване на някои премълчавани факти от Българската история.

3.      Показване и опознаване на значими личности, участвали във войните за Национално Обединение.

4.      Представяне на документално видео, създадено от екипа на „Историкии” с продължителност 25 мин.

5.      Показване на авторски колажи със значими цитати на видни Български генерали и офицери участвали в защитата на България по време на войните за Национално Обединение.

6.      Образователна викторина с учениците, взели участие в часа.

7.      Заснемане на проведения час от оператора на страницата.

8.      Продължителност на часа – два учебни часа.

При ограничено време от един учебен час:

1.      Показване и опознаване на значими личности, участвали във войните за Национално Обединение.

2.      Представяне на документално видео, създадено от екипа на Историкии с продължителност  25 мин.

3.      Показване на авторски колажи със значими цитати на видни Български генерали и офицери участвали в защитата на България по време на войните за Национално Обединение.

4.      Кратка образователна игра с учениците, взели участие в часа.

5.      Заснемане на проведения час от оператора на страницата.

За връзка: istorikibgr@gmail.com
                  или в страницата ни
 https://www.facebook.com/VremeZaBulgaria

73 години след Крайовска та спогодба

Кликнете върху изображението за цял размер

Крайовска спогодба

Крайовската спогодба е договор, подписан в гр. Крайова на 7 септември 1940 г., между Царство България и Румъния. Наложен е от Нацистка Германия, СССР и Италия, макар за осъществяването му да са съдействали всички велики сили, участващи във Втората световна война, с цел привличане на България в техните редици.
Условията на спогодбата налагат Румъния да върне на България Южна Добруджа, както и да се осъществи обмен на населението от Северна Добруджа и Южна Добруджа. На 19 август 1940 г. протичат мъчителни и трудни преговори между двете държави. Румънската страна се стреми да направи възможно най-малки отстъпки, но в крайна сметка на нея ѝ се налага да върне южната част на Добруджа на Царство България.

Така 88 000 румънци, заселени от румънските власти след края на Втората балканска война през 1913 г. , когато територията на Добруджа е окупирана от Румъния, са принудени да напуснат и да се преселят на север, докато 65 000 българи от северната част емигрират в родината. Те идват само с това, което са можели да носят, и със своите стада, като са оземлени със земята, отнета от румънските власти в първото десетилетие на окупацията от другите българи в полза на румънските заселници.

Васил Левски

Васил Левски Български революционер
и национален герой

Васил Левски (на стария правопис: Василъ Лѣвскій) е псевдонимът, с който е известен Васил Иванов Кунчев, български революционер, идеолог и организатор на българската национална революция, национален герой. Основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго. Той пътува по страната и създава тайни районни комитети, които да подготвят националния бунт. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност. Създадената от него Вътрешна революционна организация е основата, върху която стъпват организаторите на Априлското въстание.

Биография

Ранни години

Васил е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Яна и Марийка. Учи във взаимно училище в гр. Карлово и в класното в Стара Загора. През 1851 г. баща му умира и тримата братя остават да се грижат за семейството. Васил е на 14 и започва да учи абаджилък.
От 1855 г. е послушник при вуйчо си Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „ Св. Св. Кирил и Методий“, основано от Найден Геров през 1850 година. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“ под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон в църквата "Света Богородица" гр. Карлово.

Паметник на Апостола в Карлово

Някои автори свързват Левски с масонството, като допускат, че той бива посветен като масон през 1861 г.Това твърдение е категорично отречено от някои академични автори, макар те да не отхвърлят възможността Левски да е бил запознат с масонските идеи. Той владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.

На 3 март 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград.

Организация на революционни комитети

Първи революционни комитети

Паметник на Апостола в Варна

Със средствата, предоставени от „Българското общество“ и читалище „Братска любов“, организация на „младите“, Левски заминава за Цариград с параход на 11 декември 1868 г., за да предприеме оттам първата си обиколка из българските земи. Тя е с осведомителна цел. При извършването ѝ, Левски се запознава с условията и възможностите за революционна дейност в българските земи. В началото на януари 1869 г. напуска турската столица и се отправя към Тракия и Северна България. Преминава през Пловдив, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Велико Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. Навсякъде разговаря със свои доверени хора и познати, за да ги спечели за делото. Обнадежден, че в непродължителен срок може да бъде обявено въстание, Левски приключва своята обиколка и на 24 февруари се завръща в Румъния.